Слави Томов - Възпалени следобеди

Възпалените следобеди рисуват херувими в сънищата. Оставяме дланите си в тези стаи преди 100 години. Сричаме полупияни пасажи в прозата на Слави Томов.

Александър Арнаудов

Ικαρία

Бих ли могъл да опиша отново онази cantina, с дъх на бургундско вино, йод и афтършейв, тежкия мирис на хмел от сънищата на Malcolm Lowry по чиито стени имаше петна от солена вода, или за другите мои неспокойни фланьорства из просеките на Heidegger: Бургундските любовни магьосници на Rene Char, тежките завеси в marsala с инкрустирани по тях ириси и херувими, тотемните маски с цвят на кестени и тютюневия здрач от където вечер гледахме , как платноходките с красиви имена / Estrella, Rosario, Anjelica/ на блудни жени акустираха някак смалени и бавни до ниските докове, доволни от любовните си игри с вълните? Нека пиша за следобедните процесии в култ към Deipara , за креолките с красиви глезени, които втъкваха в косите си с мирис на cinnamon и домашен сапун хартиени цветя, а вечер около пристанищните контейнери с дъх на водорасли и лубриканти се допитваха тайно до някоя vidente и оставяха в дланите и потни монети инфектирани с похот. Чаках mistral- ът в онази южна вила със сини прозорци под които растяха диви жасмини Ромина, легнал по гръб под онова евтино пластмасово разпятие на Христос, което бях купил, за да ни пази от духa на онзи самоубил се Artist точно в тази стая преди 100 години, мокрех лицето си с вода, пиех бира с лайм, носех бели ризи заради слънцето, сричах idioms of Portuguese : os cus de judas, paixao, marinheros, sonhos, опитвах се да пиша като Juan Carlos Onetti. Приличаше на children' s games или на mojave на Jobim , Адриана, стъпалата ти оцветени в пастелно зелено от selva- та до дюните с цвят на праскови, която Оранският вятър на Camus прогаряше заради силното слънце, мантрите на амбулантните търговци, които продаваха сладолед с гриляж от кестени в кутийки от бира, които туристите изхвърляха в морето, слабините ти с цвят на пушена сьомга, цялото акварелно дъно на морето, което зяпахме , доволни и пречистени след.половите ни актове върху хладните ленени чаршафи с отенъци на слонова кост, а навън- местните безделници играеха на петанк и плюеха в прахта, играеха на петанк и плюеха в прахта

*
С Хелени през онова дълбоко юлско лято ходихме като замаени от любов из Бургас; носихме панамени капели и бели ризи на Zara защото силното слънце ни правеше нестабилни, както героите на Leonard Cohen в Beautiful losers; много пътища извървяхме, както Pereira на Antonio Tabucci или Junta Larsen на Juan Carlos Onetti; купувахме си combolons, parfumes, ленени сини ризи, мокасини и вечер до сините докове хапвахме скариди и пиехме ледена бира и се държахме за ръце под масата. Много португалски думи употребявахме през онова наше лято:vento, sol, azul, mar, ondas, paraíso. През онова лято и показах аз доковете в Бургас застлани с марсилски камък, през онова лято и четох и скверните истории на Jean Genet в Света Богородица на цветята; тя ме наричаше " мили мой", а аз, я наричах " синя моя". Една вечер, Хелени прекали с бирата ( жените имат дързостта да прекаляват) и аз си я прибрах внимателно. Друг път, нещо ми се намуси, но аз си знаех, че Господ е вложил у жените променливи настроения заради месечните им физиологични леки прегрешения от Небесния Отец. Тъй си я карахме ние двамата с Хелени, много се обичахме и все към Лисабон ни влечеше. Сутрин Хелени придоби навика да ми маже лицето с крем Nivea. Хич не харесвах аз таз работа, някак педалска ми се струваше, ама Хелени добавяше, че всеки истински мъж трябвало да се грижи за себе си. После, ми решеше брадата с една четка и сандвичи за работа ми правеше и аз отплавах като някой Одисей. Тя ми подари великата книга на Жьоне, Света Богородица на цветята и аз си я бях втъкнал зад токата на колана и тъй с Хелени двамата замаени и инфектирани от страст се люшкахме като пияни моряци из Бургас. Господ ми е свидетел, за друга жена не съм си и помислял, много спокойно спях и сутрин Хелени ставаше рано, кафе и закуски приготвяше и закуските имаха вкус на пасхални хлябове...

*
Ако се опитам да разкажа за нашите възпалени следобеди с Магдалина из небесните моряшки каюти, трябва да спомена за онези пасхални хлябове ό ἄρτοϛ , които ядяхме лакомо и преглъщахме с глътки скъпо шампанско, а с изпопадалите трохи в актовете ни хранехме небесните angelos из площадите на Лисабон

Или за молитвениците, които крадяхме и сричахме полупияни пасажи в някаква лунатична мантра, сякаш не искахме помощ от някакъв Бог и призовавахме в сънищата си духовете на Artaud и Bataille

И те ни помагаха Магдалина, възвисяваха ни през райските просеки на Heidegger и ни връщаха боси и млади в някакво друго карнавално битие стиснали в ръцете си " мадленките" на Proust

Едно синьо, за което само Broch би могъл да говори, за друго- бяло, за което човек трябва да продължи стореното от Вергилий в някой друг възможен живот

Нашите онтологични лъжи, които покриваме с воалите на любовта, за която не бяхме дорасли, изгубени из пристанищата на Марсилия, пълни с престъпни персонажи на Genet

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022