Ангел Николов - Студена вълна
Докато дишаме през филтрите на страха, Ангел Николов ни среща с врага в нас – със студената вълна, която ще залее живата смърт и правото ни на избор.
Студената вълна
Трепетът на есента преди студената вълна да я превърне в дракон, бълващ огън. Животът е зрител. Оголил е гърди и наблюдава собствената си гибел. Олигофрените проповядват подвига на мъртвите. Ценностите са превърнати в отпадъци. Стаотуите воюват по между си. Демоните напускат човешките души и плетат въжета за собствените си бесилки. Държавите са клубове по интереси. Тенис ракетите изстрелват вакуум бомби. В двете посоки. Мракът е изчезнал, заменен от заревото на пожарите, трасиращите куршуми и искрящите лазерни лъчи. Тук-там се появяват и изчезват прозрачните сенки на лишени от индивидуалност хора. Това е картина след студената вълна.
Преди студената вълна се създават и рушат безброй съюзи, лумпенизират се правителства, ценностите се превръщат в прах, прахът – в кал, а калта покрива планетата от край до край. Сянката ва мрака надвисва над човешките блата и мочурища, скрива зад облаците на духовната нищета слънчевия диск, изгаря мостове и унищожава магистрали, пътища и пътеки, затваря очите на мравките, за да не събират житните зърна, с които съветът на някой мъдрец може да спаси от глад живите. Тези, над които страхът е надвиснал безмълвно, за да бъдат превърнати в механични играчки в пустинята на глобалния свят, лишен дори от рецепторите на страха и надеждите. Преди студената вълна!
Те дишат през филтрите на страха. Страхът е кислорода на всекидневието, поръсено с петната на раковите образования на обществото. Общество без жизнени органи, труп, напуснал студената прегръдка на моргата и озовал се в саморазрушаващия се свят. Малцина вярват, че есента ще бъде по-хубава от пролетта, не, щеше да бъде по-лоша и от мразовитата зима. Но представата за замръзналите тела не предизвикваше възражения. Дишащите чрез филтрите на страха не усещат нищо. Те, живите мъртви!
Врагът настъпва. Отвън и вътре в нас. Всички очакваха студената вълна. Тя изглежда като спасение. От какво? Никой не знае. За есента са планирани прояви, които отварят вратите към коридорите на властта. Тези, които имат какво да спасяват, спасяват. Вълната не можеше да ги застигне. Другите, жертвите на вълната, знаят, че са без право на избор. Те бяха и нужни, и ненужни. Бяха приятели и врагове. Вълната няма да се смили над тях. И над другите, които вярват, че тя не идва за тях.
Вълната идва за всички!
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022
