Интервю: De Profundis, 2017

Поетът Виктор Иванов разговаря с Ивайло Мерджанов и Васил Прасков за ситуацията свързана с основаването на литературното движение "Нова Асоциална Поезия" и за неговия поведенчески и естетически стил.

Artworks — Colin Macfadyen

Виктор Иванов: Според Вас, какво стои в основата на разцеплението, което се получи между НСП и НАСП? Може ли да се говори за проблеми, които дълго време са били потискани и които не са били дискутирани открито?

Ивайло Мерджанов: Разцеплението на нова социална поезия беше неизбежно. Литературните кръгове приличат на любовните връзки – те съществуват, за да се разпаднат. Изведнъж се оказахме пред избор – да вървим в посока, свързана със скрита или явна комерсиализация, омраза и войни за останки от тъмни идеи, или да търсим път към небесните си домове, оставайки вън от играта. Избрахме второто. Аз съм тук по личната и настоятелна покана на Васил Прасков, който ме убеди, че не бива просто да зарежем всички хора, които участваха в този проект, и които искрено са повярвали, че нещо реално се променя.

От проваления урок и опит също могат да се направят изводи. И моят извод е – от Бодлер и Ницше до Паунд и Прасков през Ван Гог, Есенин и Мунк – истинската поезия е родена от самота до полудяване и е крайно асоциален акт. Тя е дело на самотници. А кой е бил крив и кой е бил прав – нека с това се занимават литературните изследователи и критици, ако им се занимава с глупости.

Васил Прасков: За съжаление изгубихме много нерви, енергия и време с въпросното разцепление, защото целият проект си беше една утопия на събирането заедно на хора, крайно различни както в идеологически, така и в личен план. Разделите винаги са травматични петна и фрагментирания на важен опит – това напълно важи и за края на отношенията ни със Сабоурин и Владимиров, но ми се струва, че в стари, нови или каквито и да било други формати, те ще се реализират повече от добре и им желая успех, далеч и отвъд нас. Нашата ситуация е De Profundis, търсим смирение, спасение и възкресение в провала.

“Литературните кръгове приличат на любовните връзки – те съществуват, за да се разпаднат. Изведнъж се оказахме пред избор – да вървим в посока, свързана със скрита или явна комерсиализация, омраза и войни за останки от тъмни идеи, или да търсим път към небесните си домове, оставайки вън от играта.”

- Ивайло Мерджанов

Виктор Иванов: Може ли да се прокара паралел между случилите се събития в НСП и вечния конфликт на т.нар. "стари и млади" в българската литература?

Ивайло Мерджанов: Проблемът е много по-дълбок и далеч не засяга само бг литературата и сблъсъка на поколенията. Познанието е деструктивно по самата си същност. Най-често то разрушава онова, което до вчера се е считало за истина. Познанието е борба за живот, в това е заключено и неговото безсмислие – всяка борба за живот е обречена от смъртта. Но е казано: дерзайте, защото смъртта е победена от Бога.

Васил Прасков: Мисля, че независимо от биологичната си възраст "младите" масово отидоха в Нова асоциална поезия. Отблъснаха ги догматизмът/фанатизмът на социалните литературни пози, както и тези на вкуса към комерсиалния литературен успех.

Виктор Иванов: Съществува ли платформа върху която, "в името на поезията", да се стигне до обединение на НСП и НАСП? Ако да, нужни ли са известни отстъпки и от двете страни?

Ивайло Мерджанов: За мен няма връщане назад. Не мислете че съм идеалист на щастливото обединение и наивник, който вярва че ще се прегърнем и в глуповата веселост ще пишем стихчета, и всичко ще е прекрасно – нагласата ми е точно обратната – аз знам че всичко в един момент ще се разпадне.

Васил Прасков: Връщане назад не може да има. Разликата между НСП и НАСП е като между Стария и Новият завет. "Продължаваме отвъд" за нас означава – продължаване по посока на есхатона, а той е антиномията на любовта, новозаветният дух.

“Искаме Нова асоциална поезия да се превърне в истинска нова алтернативна литературна сцена. Нейните учредители поемат единствено "отговорността" да я организират и развиват.

Доста от авторите на НАСП пишат асоциално и директно, без излишна метафорика или "поетичност", без панделки и излишества. Мисля, че подобен "поетичен аскетизъм" още от времето преди Нова асоциална поезия, се превърна в наша запазена марка и стил.”

- Васил Прасков

Виктор Иванов: Има ли известно съответствие между противоречията, които НСП и НАСП изпитват и сякаш вечното идейно разделение в българското общество и действителност?

Ивайло Мерджанов: Изглежда че вечното идейно разделение е естественото състояние на хората. То става по формулата 'аз съм велик – а ти си тъпак', която има  хилядолетна история и няма изгледи да престане. Паскал плюе Монтен, Лотреамон се ебава с Паскал. Един мисли едно, друг – друго, трети избягва да мисли. Понятието 'общество' е идеален тип и е твърде абстрактно за да ни говори нещо ясно – а какво остава за писането на обществено-полезна или социална поезия, което вече прилича на зла шега, затворена в килията на жадност за власт, под строгия надзор на несветли сили.

Васил Прасков: Разделено е всяко едно общество, а където това не е видим с просто око факт, илюзията, че е точно обратното, се дължи на авторитарното му или тоталитарно управление. Не може да бъде разделена единствено църквата, защото тя по самата си същност олицетворява евхаристийната единна и обща трапеза на любовта. Като такава, обаче тя е трудно видима и най-малко е "обществена" реалност.

Виктор Иванов: Безспорно, още със самото си създаване проектът Нова социална поезия пожъна успехи. Може ли да се твърди, че НСП и НАСП, вече в отделни формати, могат да продължат тази тенденция?

Ивайло Мерджанов: В корпоративно-маркетинговия и лайфстайл-имиджовия смисъл на думата 'успех' – аз категорично не желая да бъда успешен автор. Разчитайте на провала ми – тотален и окончателен. Това което в случая и по-общо в литературата се счита за успех, за мен е меркантилно славолюбие, излишна гордост, суета и фалш.

Васил Прасков: В последното си интервю, което дадох заедно с Иво и Сабоурин на Кева Апостолова, казах, че не трябва да се интересуваме от успеха, а той да се интересува от нас. В момента в Нова асоциална поезия има дух на съмишленичество и свобода. Ако съумеем да запазим въпросния приятелски дух между близки съмишленици, а скандалите останат в нашето НСП-минало, съм оптимист за бъдещето, дори извън "строгите рамки" на есхатона.

Виктор Иванов: Създаването на алтернативна литературна сцена в България определено не е лека задача. Кой носи основната тежест и отговорност за осъществяването на тази цел?

Ивайло Мерджанов: Ние не сме нито политическа организация, нито корпорация с характерната за тях йерархично-пирамидална властова структура, при която заповедите се спускат от върха надолу по вертикалата. Не бих говорил за отговорност, защото не командваме други хора и не се разпореждаме със съдбите им. Не искаме и не можем да накараме никой нито да ни чете, нито да ни вярва, нито да прави каквото и да е. Поезията не е задължителна за никого.

Васил Прасков: Искаме Нова асоциална поезия да се превърне в истинска нова алтернативна литературна сцена. Нейните учредители поемат единствено "отговорността" да я организират и развиват. В нашето едноименно списание, което тръгва на 1 юли, както и на нашите четения, всеки е добре дошъл. Единствените ни критерии за подбора на авторите ни ще бъдат - качеството на текстовете и некомерсиалната им нагласа. Идеята ми за противостоене на комерса, мейнстрийма и концептуалното постмодерно писане, за сметка на "възкресяването" на "авторската поезия" лично за мен остава напълно актуална. Доста от авторите на НАСП пишат асоциално и директно, без излишна метафорика или "поетичност", без панделки и излишества. Мисля, че подобен "поетичен аскетизъм" още от времето преди Нова асоциална поезия, се превърна в наша запазена марка и стил.