Палми Ранчев – След полунощ

Бог отдавна е разказал всичко в нас. Светът е пълен с нашите пространства, чувства, предмети и сенки, а утрото се опитва да ги превърне в домове. Светлината, с която всичко ще свърши, е наоколо в новите стихове на Палми Ранчев.  […]

Венелин Бараков – Снимки

Коледа е не само Рождество, но и есхатологична надежда, Апокалипсис. Предлагаме ви радостно аскетичната, по бресониански изчистена, християнска лирика на Венелин Бараков в мистичната декемврийска нощ на списание „Нова асоциална поезия“.   любов мина цяла вечност преди да я срещне […]

Ивайло Мерджанов – Да биха имали криле

Животът е полет под тъмни звезди без кислород, обречен да продължава вечно отвъд себе си. Представяме ви акростиховете на гуруто на новата асоциална класика в България – Ивайло Мерджанов.   ЯНИСЛАВ ТРИФОНОВ (ЯНКО) Явно туй ще е пътя докрая – […]

Димитър Пенчев – No pasaran

За нас е удоволствие да ви представим най-новите стихове на Димитър Пенчев, дошли от пазвата на мрака, където сърцето се превръща в тъга. Димитър е един от нашите най-обичани автори, който съвсем в края на тази година изненадва всички със […]

Зорница Харизанова – Циганско лято

През есента погребваме света с падащия дъжд. Тишината кънти в забързаните влакове, докато гледаме към края на пътя. Изпреварваме сезоните в рубриката на списание „Нова асоциална поезия“ – „Източни пиеси“ с „Циганско лято“ на Зорница Харизанова. Александър Арнаудов   * циганско лято цъфнаха […]

Десислава Славова – Два живота

Светлата ни страна е дом за тези, които обичаме, а в тъмната са всички, без които не можем. Представяме ви най-новите стихове на Десислава Славова в апокалиптичния декември на списание „Нова асоциална поезия“.   тайна тъмната ми страна е приютила теб […]

Захарина Тонева – Дим

Затваряме очи и обръщаме гръб на живота си. Политаме нагоре, докато времето ни сграбчва, разкъсвайки спомени. Вятърът е нашият сън в новите стихове на Захарина Тонева.  Александър Арнаудов   * Затвори очи, за да прогледнеш Малкият принц не ни е […]

Атанас Петров – Име в снега

Пишем имена на снега, както Христос е писал в пясъка и това е Страшният съд на сърцето. Представяме ви нова асоциална класика на поета и издателя Атанас Петров от гр. Русе, който направи своя дебют на живо пред публиката на […]

Диана Димитрова – В тоалетната на 90-те

Асоциалното в нас пречи на системата да ни убие. Времето е наше, когато поетите тръгнат на лов за вълци в тоалетната на 90-те. Отсъствията се превръщат в смърт в новите стихове на Диана Димитрова.  Александър Арнаудов    * асоциалността ви […]

Ванеса Стефанова – Всичко се срива

Животът бавно ни напуска. Когато последната цигара изгори, разбираме, че пепелта е краят, защото смъртта сме самите ние. Планираме бягство отвъд себе си в най-новите стихове на Ванеса Стефанова.  Александър Арнаудов   * умирам в кожата ти и оставам по […]