Алекс Цонков - Lostov - Трол

Студената война е бизнес. Хибридните тролове нападат. Lostov държи фронта и се адаптира към реалността.

Александър Арнаудов

ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН ТРОЛ

Аз съм трол. Не, не от ония от „Властелинът на пръстените“, а от тия дето дращят злословия в интернет. Даже съм нещо повече – аз съм мастър трол. Менажирам две дузини тролове. Координирам къде, кога и по колко често да сипят огън и жупел в социални мрежи, сайтове, форуми и чатове. Може да се каже, че съм нещо като трол тийм лийдър. И честно казано станах доста добър с времето. И знаете ли, хич не ми дреме.

Защо го правя ли? А вие защо ходите на работа? За удоволствие ли? Добре знаете какво движи света. Да, точно така. А аз съм изцяло във водовъртежа на моята работа. Сърфирам с лекота между пламенните ви изявления. Заобикалям ловко възмущенията ви от бездействията на институциите. Прескачам с подигравка праведния ви и безсилен гняв към политиците. Имам цял пълнител с опорни точки, който ще изпразня върху всичките ви жалки аргументи. Разполагам и с гранати с омраза, клевети и сквернодумство. И когато се зачудите как точно да реагирате на всичко това, ще ви пусна отровен газ с пълна палитра от психологически трикове.

Що за човек съм аз? Такъв, който знае, че светът се движи с или без неговото негодувание и умее да се адаптира към реалността, от която се опитвате да избягате.

Нямам ли някакви ценности и принципи? О, имам, но те не съвпадат с вашите.

Морал ли?! Моралът, Санчо, е като салама. Зависи много от гледната точка, а вие гледайте добре от кой край сте. Сигурен съм, че клавиатурни воини и диванни революционери като вас всяка сутрин си намазват една филия с морал, пият чаша добродетелност, обличат се в благоприличие и отиват да се борят срещу Всеобщата неправда по света. А всъщност гърмят с халосни патрони по въздуха, докато проектират собствените си несгоди върху обществените проблеми, вярвайки, че е правилно.

Докато вие си играете на морал винаги ще прагматични хора като мен, които да осребрят вашите идеалистични напъни.

Ще ме обориш? Не можеш!

Ще ми се присмееш? Дреме ми!

Ще ме изложиш на показ? Ще ми изложиш дедовия!

Ще ме изобличиш? Ще си го преместя.

Бил съм платен? Разбира се, че съм, добро утро!

Коментарът ми ще те ядоса? Супер!

Отговорът ми ще те шокира? Идеално!

Бил съм продажник? Все ми е тая!

Ще започнеш да спориш с мен и да ме убеждаваш колко съм заблуден, облъчен и т.н.? Перфектно! Това и чакам. Ще те засипя с тонове помия. Помия от факти, полуистини и лъжи, която съм забъркал специално за теб.

Блокираш ме? Ще нароя още десет такива акаунта.

Студена война, хибридна война – наричайте я както искате. За мен това е бизнес.

За мен няма никакво значение дали е Изток или Запад. Заемам по-платежоспособната страна. Защото знам какво искам за разлика от вас. Защото само така мога да платя операцията на сина ми. А вие си играйте на морал колкото искате. Това и очаквам.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022