Ясен К. Хенри - Прилича на болка
Времето прилича на болка. Не чуваме дърветата в тишината. Посоките на света дишат дълбоко в поетичния глас на Ясен К. Хенри.
Александър Арнаудов
Парцел
Някой ден ще си купя парцел
в планината.
Далече.
Където
в тишината ще чувам
гласове на дървета
и на полски цветя,
на реки и потоци...
Потоци.
Не от хора,
стъпкващи здраво тревата,
алеите,
влизащи в влакове
и
мачкащи други крака
Във тролеите сутрин.
Стъпки на кални
обувки
И здрави тела,
бутащите се тела,
мачкащи се
тела!
Не в любовна прегръдка,
а като мечки в
града.
Като диви животни,
ранявани в битки –
с белези явни,
с белези скрити,
стрити на сол -
спомени в тях.
Мъчни спомени в тях.
Бедни хора, но бузи
червени.
С дъх на загнило,
със зъби
изгнили
И очите им свити!
И юмруците свити!
Пехливански борби -
борби на открито
в града!
С агнета печени
и с маанета
пред библиотеката.
Пред библиотеките!
Бащи в
блъскащи се колички.
Клаксони и
сиво!
Без усмивки.
Намусени хора,
и децата сърдити.
Порой от
псувни
и закани на майка..
Не такива потоци!
Не такива потоци!
Не от хора потоци!
А бистри, студени –
дори кал да отпиеш,
то тя ще е чиста.
Далече!
Далеч от града!
В планината,
където
в тишината ще чувам
гласове на дървета
и на полски цветя.
На реки и потоци.
Потоци...
Някой ден ще си купя парцел
в планината.
Естетвено дишане
Всички те са с естествено дишане.
Сини татуси.
Момичетата са руси.
До една.
Красиви момичета.
Нямат силиконови задници.
И цици.
Не си слагат онези неща в устните.
Красивите момичета
на източните квартали.
Живеят добре.
Лятото карат кабрио.
Млади и жизнени.
Имат дори искрен смях.
Пушат трева по зелените тераси.
Говорят си нещо.
Не. Не за момчета.
За мъже.
Говорят си за богати мъже.
.
Тези от запад са други -
Продават се евтино,
защото всичко им е евтино –
цигарите, чантите...
Не си поддържат косите.
Искат да се харесат.
Държат се изкуствено.
Смеят се изкуствено,
тресейки изкуствените си цици.
Говорят си глупости.
За момчета говорят.
И за мъже.
Говорят за бедни мъже.
Дори за жените им.
Всички те са на изкуствено дишане.
Прилича на болка
.
Прилича на болка... Рано е.
Сълзи затварят прозорците.
Океани въртят се в себе си...
Думи увяхват във надписи.
.
Прилича на трясък... Крясъкът!
Гълъб прескача главата си.
Животите стават мънички,
скалите се сливат с пясъка.
.
Прилича на жажда... Трябват ми
книга с разрошени страници,
прашните трéли на вятъра,
младост, нарамила раница...
.
Прилича на спомен... Тихо е.
Скоро започва празникът –
в морето се връща пяната,
скалите се сливат с пясъка.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021
