Славка Красимирова - Рецепта за леща
Оцеляваме във времето като миналогодишни, почернели от мръсния въздух, мартеници. Преживяваме дните с уханието на многобройни сливови цветчета. Надеждата идва като рецепта за най-вкусната леща в кратката проза на Славка Красимирова.
Александър Арнаудов.
Надежда
Наклонената слива, оцеляла до недовършения порутен строеж се опитваше да напъпи едва във февруари. По клоните й висяха миналогодишни почернели от мръсния въздух мартенички. На върха се полюшваха едва крепящи се костилки от необрани плодове. Един паяк се люлееше на сутрешно оплетена люлка, а черната, мъртва птица висеше с разперени криле и никак не безпокоеше двете жени, които пушеха подпрени на дувара до грухтящия климатик. Още няколко дни и Надеждата ще пристигне преродена в многобройни, ухайни сливови цветчета.
Рецепта за леща
Персонажът, който ме преследваше между рафтовете много артистично, все пак се докопа до особата ми незнайно защо. Живите му очи ме следяха, като изгладнял котарак тлъста мишка. Та, виждайки ме как премижам пред едни доматени пюренца умувайки, коя кутийка е по-симпатична за да си я взема, персонажът се приближи на опасно разстояние и помоли да му кажа, как да сготви леща на внука, който е адвокат, а той разведен от 20 години защото жена му била нимфоманка, сега бил по пуловер, защото студ не го ловял дори когато ходел на вилата, а сестра му нямала пари да му изплати половината наследствен апартамент, от който си деляли наема, но той си имал друг негов си, където целия наем си е негов, а живеел в трети с внука адвокат. Ушите ми леко се изпотиха, а мозъкът ми безкрайно прегря и ахъ, аха да даде на късо, но се запря, защото още не бях изказала заветната рецепта за лещата. Подобаващо на свой ред отвърнах с авторитет. Казах, че готвя лещата по индийска рецепта. Персонажът направо изхлипа и си помисли, че си ходя ей така през ден, през два до Индия. Ако го бях оставила с тази заблуда сигурно още за десетина апартамента и пет вили щеше да ми изрецитира, но му секнах заблужденията. Все пак му изредих, че в лещата слагам - леща, сол, вода, олио, черен пипер на зърна, дафинов лист, бахар, чесън, червен пипер, картоф, чубрица, домат, чушка...след, което персонажът попита зелена или червена да е чушката, а аз отговорих да е лютива и се разделихме. Всичко ще да е от магнитните бури, а не от нищо друго.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021
