Рени Васева - Тишината раздира утрото

Денят раздира утрото, а вятърът разняса акорди. Очите се давят в отражението си. Отмерваме силата на жаждата в дълбоките поетични води на Рени Васева.

Александър Арнаудов

*
Очите ни
плуват в зеленото
като златни риби
в аквариум.
Тишината
раздира утрото,
а вятърът
разнася акордите
на птичия
селски оркестър.
И остава напълнен
денят ни
с цигулкови
вити пътеки,
с пианото на тополите,
с барабанните отражения
на побеснялата
долу река.
Очите се давят
в зеленото,
денят понакуцва
към залеза,
отмерват тихо
капчуците
силата
на нечия жажда.

*
Според зеленото
на тревите
светлината се плъзга
по острите ножове,
накапва в кафявата
алчна земя.
Тя попива усмивките,
стъпките,
прелъстява дъжда
да хвърли
своето семе във нея,
кокетничи с вятъра,
който гали лицето й
и засява
всред бръчките
световете,
през които е минал.
Земята е любима
само на слънцето -
толкова ярко,
когато го има,
толкова сенчесто
и незримо
от другата й страна.
Не е нужно да го чета,
виждам го -
животът ни винаги
се превръща в трева.

*
Ще започна да плача,
когато погалиш
с топли пръсти лицето
на моето цвете,
а листенцата есенно
ще простенват,
ще се гънат под вятъра,
ще мълчат,
наранени.
Ще започна да плача,
когато ме скриеш
в тези шепи, изпръхнали
и смутени,
а от сълзите цветовете ми
ще бледнеят,
ще се стичат в пръстта,
ще се влюбят
във нея.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021