Водна Птица - Новата дрога

От днес ни остава само утре. Друсаме се и сипваме едно малко на детето в нас. В чашата ни има извънземни на коледната трапеза на Водна Птица.

Александър Арнаудов

Коледна софра за размисъл

"В чашата ми има извънземен",

Написал бе някой върху салфетката до нея.

Празничната софра беше полуприбрана, 

както и ситите й гости.

От днес ни остана само утре,

Да си измием зъбите и да разходя кучето.

Някой попита ли за цвета на мечтите ни? За мириса?

Мисля си за вас,

Които пораснахте от ръцете на детето,

Рисуващо само и единствено извънземни.

Забравиха ви заради едно чуждо парче торта

И сега сте свободни да ближете сладолед от асфалта.

От контейнерът на ъгъла излезе малкият Никола,

Изяде половин сграда 

И утоли жаждата си в голямата локва в парка.

Когато го попитаха за цвета на мечтите му,

Само се навъси, понеже не знаеше да говори,

Но въпроса за мириса разбра интуитивно,

Той не беше извънземен.

Не разбрах дали от коледната софра,

Съм изял храната за размисъл,

Вероятно знаят само специалисти в стомашно-чревно отделение.

Написах на друга салфетка,

"Оглеждайте се за извънземни в тоалетната!"

На изпроводяк,

Отидох да сипя едно на малкия Никола,

Белким проговори.

Новата дрога

Когато не знам, взимам дрога.

Взимам дрога

И не ми трябва да знам.

Взимам дрога, защото мога,

Дрогата е изобилие,

Дрогата е флоу,

Дрогата е творение,

Дрогата е цялост,

Дрогата е морална ценност,

По дяволите!

А наркоманите са живи легенди.

Колкото повече друсаш,

Толкова повече те следват,

Затова друсаш още по-здраво.

Учиш приятелите си да друсат,

Защото ги обичаш и желаеш и те да са като тебе.

Някои обаче казват,

Че наркоманите 

Не са това, което бяха.

"Древните наркомани",

Пише в нечий анали,

"Изминавали стотици километри

В търсене на дрога,

Влизали в спонтанни пактове

С чужди кланове

И издигали цели градове от нищото,

В името на скандализиращата си

Вакханалия",

Шептят гласовете на изгубеното знание.

Днес сме станали лениви,

На всеки ъгъл ме дебнат магазини.

На всеки час поглъщам аз

Пистолета на бензиностанцията, 

Кафенце, сладко и фъстъчки -

Като на ваканция съм. 

Стига ми и само да разцъквам телефона,

Да ми е готов плейлиста

За следващото парти,

За пътуването с градски,

Оххх, 

Как обожавам да правя плейлисти!

А от скъпото взимам късно през нощта -

Тогава се дрогирам с писане.

Понякога с решаване на чуждите проблеми,

Обичам ги тлъсти, глобални,

Но после съм някакси крив -

В главата ми е все по-старому,

Така е то,

Като взимам и от слабото!

Известната мъдрост гласи,

Човекът да внимава какво смесва.

А една мацка ми разправя

За група страшни друсалки.

Дрогирали се с въздух, бе,

Бретарианци!

Ни яли, ни пили вода,

Понякога умирали 

От свръхдоза.

Други едни се разцепвали с тишина,

Събирали се с някой да ги пази,

Да шъшка на кекавите наркомани,

Викат му, 

Випасана.

Опитът ми е доказал -

Винаги изслушвай непознатите друсалки, 

Все нещо ще изпадне!

Напоследък съм намамил

Една страшна друсня -

Сядам 

И нищо не правя.

Вглъбявам се в нищото,

Вглъбявам се в нищото,

И по едно време духът ми

Направо изскача от тялото.

И така,

Започнах да чувствам хората по-близки.

Разбрах, че, 

В крайна сметка всички,

Търсим едно и също.

Дори и заблудените души,

Агитиращи против дрогата.

Така е то,

На някои от малки

Най-сладко им е забраненото.

А пък аз,

Когато не знам, взимам дрога.

Взимам дрога

И не ми трябва да знам.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025