Евгения Динева – Таксидермия

Изскубваме макове от корените. Прибираме стеблата и слушаме слънцето. Костите разказват за живота на Евгения Динева.

Александър Арнаудов

Таксидермия

Изскубвам макове от корен,

а листенцата им се разпадат

като капки кръв по бяла покривка.

Прибирам стеблото и го суша на слънце,

после го крия между страниците на книга,

където да остарее.

Хващам пеперуда и едното крило се отчупва,

а люспите се размазват по дланта ми.

Ветеринарите съветват да се отреже здравото,

за да пасва на раненото.

Изтръгвам и двете - оставям тялото за птиците.

Хвърлям камък по врабче

и то тупва в тревата

като керемида от покрив.

Отделям меката тъкан от чупливия гръден кош.

Съединявам парчета -

строя скелет, който да вземеш със себе си

и да построиш в дома си.

Не мисли, че събирам смърт -

костите разказват живота.

И само тях имам да ти оставя.

Бог е създал първо чудовищата. После всичко останало.

1

Открадни перо от врана и го скрий

в крилете си.

Използвай го следващия път, когато летиш.

*

Да видиш една врана значи лош късмет.

Две са за щастие.

Шест означават смърт.

*

Ако винаги летиш назад ще се изгубиш.

*

Беше на девет и баща ти те заведе на площадката зад блока, за да те научи да стреляш.

*

Ozulum е вид птица, която има само едно крило и лети на заден ход.

*

Нещо уцелва крилото ти и политаш право надолу.

*

Птиците Ozulum не съществуват.

*

Първият път, когато се опита да летиш сбърка небето с океана.

*

Някои от твърденията, написани тук са измислени.

*

Врана показва на Каин как да погребе брат си.

*

Би ли последвал баща си, ако знаеше, че може да не се върнеш вкъщи?

*

Дори Ной е нямал доверие на черните птици.

2

Дълбоките линии по гърба ти не образуват съзвездия, но са най-далечното ми

пътуване.

*

Приливите и отливите са най-значителни по време на пълнолуние и новолуние, тъй

като Луната, Земята и Слънцето са на една линия.

*

Връщахме се посред нощ от Пловдив и ме накара да отбия. Слезе от колата и

тръгна към тревата. После погледна нагоре и чух гласа ти над спящия път:

- Колко далеч са другите от нас…

*

Луната няма атмосфера, което значи, че е незащитена от метеорити и слънчев вятър. На

луната не се чуват звуци, а небето е винаги черно.

*

- Ако можеше да пренесеш едно нещо от детството си в живота си на

възрастна какво щеше да бъде?

Тогава не ми отговори.

*

Луната се отдалечава от Земята с приблизително 3.8см. всяка година.

*

Не излизах с дни, защото ме беше страх, че някъде по улиците ще ме спре твой познат

и ще попита как си.

*

Началото и краят на звездния жизнен цикъл си приличат.

*

Когато беше в отделението с лилавите стени не ме пускаха за повече от 15 минути при

теб. Отбелязвах на календара всеки понеделник и четвъртък не защото щях да забравя

да дойда, а защото исках да има нещо, към което да гледам.

*

Съществува максимална граница на височина, над която вълната става нестабилна и се

разбива.

*

Научих, че не е достатъчно да те държа за ръка, ако в нашия свят няма нито едно място

на което искаш да отидеш.

*

Бяхме на пристанището в Бургас и ми каза: Няма да се боядисвам, ако остарея.

*

Луната съществува единствено ако гледаш към нея.

*

В един от понеделниците валеше. Влязох в стаята и направих локва. Ти гледаше през

прозореца без да се обръщаш към мен.

- Хванах всички падащи луни и ги скътах под възглавницата. Оставям ги за

този, който ще е тук след мен.

Звучеше спокойна.

*

В Космоса никой не може да чуе как крещиш.

*

Вчера се събудих и ти не беше първото нещо за което си помислих.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025

Previous
Previous

Иван Врамин – Огледален поглед

Next
Next

Водна Птица - Новата дрога