Виолета Златарева – Да отгледаш чудовище

В безопасност сме само с тези, които не обичаме. Всичко друго е смъртоносно – в полите на космополиса и инстинкта на убиец на Виолета Златарева.

***

в безопасност си
чуваш ли
в безопасност си
в дългите ми ръце
можеш да бъдеш
и слънце
и луна
и коприна
и нежност
и ярост
и музика
и предано куче
и птица
отпусни се
чуваш ли
в безопасност си
отхапвам главата
само на тези
които обичам

ПОЛИТЕ НА КОСМОПОЛИСА

В автобуса 
по ръба на стъклото
тече лимонада,
билетчето зеленее 
като стара банкнота,
която от старост
има няколко дупки,
снегът се преструва 
на голямо богатство,
блести та се пука
и краката ти мами.
Тъжен просяк седи 
и допушва угарки,
няма нищо у себе си
по-добро от обувки.
Само някаква малка
черна точка се мярка,
не разбирам обаче дали
е помияр или котка
или някаква сврака,
хем подскача,
хем лази, хем със четири лапи
си поисква запалка
от бездомния старец.
Недочувам какво 
човекът му казва,
автобусът ръмжи и се клати,
по стъклото им пиша със палец
но какво - ще ти кажа нататък.

***

Бъркай в устата си, чак до утробата,
раждаш повръщано, живееш охолно
в липси на смисъл, на любов и на грижа.
Торбите се пълнят и шумкат със грохота
на хиляди кораби, заредили топовете,
насочени право към последния пристан.
Купувай играчки за празната стая с дъгите,
да има, нали е добре, да има доволно.
Какво от това, че си сам. Ще набавиш
все отнякъде семе, да отгледаш чудовище.

***
Прахосмукачка без филтър,
каре в един единствен цвят,
много хлор, разтворена в капка вода.
Животът е хилав,
едва помръдва във свят -
разработка на сляп учен с крива ръка.

Били сме попови лъжички
и след мътните води на утробата -
бели жаби подскачаме и се мислим за Господ.
Той отгоре самичък
е избягал от хората
и пребутва душите ни със салата от троскот.

Скочи в мойта истина.
Тук мухите са сочни.
Покрай нея летят и я смучат.
Като ангели кискат се
и абсолютно нарочно
прахосмукачката включват.

По тръбата се засилват смехове,
премръзнали от вятъра - излизат бури.
Едноцветното каре
е шах във който всички губим

СВЕТОЖАТЕЛ

Последният небостъргач -
кинжал във руините,
а двамата отгоре -
първите свободни.
Едното момче,
задълго вгледано през окуляра
се провиква радостно:
- Ела да подържим света
и да го обожаваме.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024