Нели Станева – Cordyceps

Изпразнено от смърт, пространството потъва в мрак. Вкусваме от тъмнината в погледа на залеза и се връщаме в своето бакърено скривалище. Губим се в галерията от гастрономически чудовища-думи на Нели Станева.

Галерия

Ето супа от термини, ето - отхапвам ви поредна бутилка.
Да, уютно е малкото и дори притеснително стилно е.
Упътвам в изкуството - ето там е тоалетната, бара,
скърца твърде неубедително пода на старата
къща, метната на раменете, която така ми отива.
Ето, великолепна хармония в кривото
на стените през ярката призма от драскотини.
Тук всички елементи от злато са истински,
рамките са оригинални, в интерес на историята,
доминантата седеше на ето този бял стол,
полихромията е с вкус на розè, но тук климатът
запазва само рустикалните бои. Непроизносимо
е името му, и желанието на ръката, и наред с това - възторга.
Но в интерес на вечната чувствителност на устните, прозорецът
следва винаги да е отворен. По дяволите супата
и тропическия въздух, който няма да си купите,
и мотивите във гърлото, които няма как да ви покажа.
Ето, тази гениалност на пространството -
изпразнено, изпразнено, изпразнено
от всички вас и, наред със вас - и от смъртта.

Cordyceps

Да лежа и съвестно да наблюдавам
триъгълника на тавана.
По непокритите части на тялото
да прокапва слузестата светлина на лампата.
Навън да продължава да свисти желанието,
да събаря клони, да излива приливи,
мисълта да се подува,
да събира формата на бурята,
която твоя е.


Рефлектор

На пейката момичето поглъща бавно
купа яйчна светлина. Не разговаря
с бързащите. Подпряла е косите си
на пръчка за слепци. Не забелязвам
връзката веднага, но очите ѝ ме отразяват
подгонена от хладните си длани
към някакво бакърено скривалище,
за чието съществуване не знам.
Тръгвам, казвам ѝ, ще ме замести залезът,
ти не пропускаш нищо, даже
ние, зрящите, които виждаме
единствено това, което другите в нас виждат,
благодарим за тази вкусна тъмнина.

Toчка

Ето, разминаваме се пак и раздробяваме
това, което беше наше,
на н, а, ш, е.
Но точката, която сме, остава.
Две изоставени във мрака чаши
и една и съща лампа на балкона осветява
еднакво силно севера и изтока.
И еднакво бързо тук и там смрачава се.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024