Виолета Бончева - Вещици
Ретроградна вселена се събира в разкривени лица. Фантазията гори като огън върху светлината. Потапяме се в отвъдното битие на Виолета Бончева.
Александър Арнаудов
ВЕЩИЦИ
Наричали Рушина и Марина вещици, баби яги и вампирки, защото
ходели несресани, раздърпани, с разкривени лица, живеели в малка
схлупена къща, насред двор с плевели, високи до небето и не общували
с никого… Не се знае дали тези грозни думи са ги ядосвали или не са им
обръщали голямо внимание, но се предполага, че тъй и тъй ги взимат за
вещици – защо да не заприличат още повече на такива…
Палили огън, върху който врял казан с наръч билки, после се
разсъбличали, сядали на два стола и се поливали с жълти кратунки, на
лунна светлина, сред напевното жужене на комари. Сресвали се с
дървени гребени и се мажели със зехтин. После взимали една точилка и
започвали да се разтриват. Около тях се навъртали няколко кокошки,
казват, че имало и котки. А пред вратата на дома им висяла кожа от
змия.
Рушина куцала с единият си крак, а Марина била с едно око.
Докато Марина види, че хлапетата от цялата махала ги гледат през
оградата по всяко време на денонощието и докато Рушина се
опитва да ги настигне с точилката – просторът ехтял: „вещици,
вещици!” .
Добре, че след време един отговорен служител се противопоставил
на предложението малката уличка да носи името „Вещиците”. Въпреки
това и до днес никой не знае как точно се казва…
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022