Христина Асенова - Безболезнено

Самотата ни дава всичко, което не можем да поделим. Морето бушува болезнено. Лавината отстъпва в изгубените спомени на Христина Асенова.

Александър Арнаудов

*
самота
същ.име

имам си всичко
но те няма
да си го
поделим

*
казват
че нежността
и добрината
винаги се връщат

което обяснява
много
относно факта
че ти
не се.

*
да влезеш в сърцето на поет
и да излезеш от там
безболезнено
е като да влезеш в
разбушувало се море
и да излезеш от там
сух

(или въобще
да излезеш)

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022

Previous
Previous

Десислава Цветкова - Сянката на Господ

Next
Next

Виолета Бончева - Вещици