Виолета Бончева - Помен за живота

Нанизани сме като суха риба на бордюрите на пространството. Убиваме илюзията и посрещаме помена за живота на трапезата на Виолета Бончева.

Александър Арнаудов

*
Не от всяка дупка излиза хлебарка.

И по-лошо…

*
Нанизана съм като суха риба

от бордюрите

на същите пространства.

*
На колко сватби бяха гости годениците –

не помня.

*
Да ме убие може само

илюзията, че съм вечна.

*
Трапезата за юбилея беше

като помен за живота…

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025

Previous
Previous

Цветелина Манова – Кандид

Next
Next

Диляна Стоилова – Меланхолия