Весислава Савова - Чудото на новия живот

Времето има непознат ритъм. Търсим слънцето в разлистените дървета. Чудото на новия живот настъпва в хайбуните на Весислава Савова.

Александър Арнаудов

В планината

Цял ден в планината. Краката ми имат свой собствен ритъм, а очите ми все са ненаситни и улавят колкото е възможно повече гледки. Крачка след крачка, поглед след поглед – само не трябва да спирам. Усещам как пулсът ми следва някаква забравена мелодия, а умът ми съвсем не го е грижа коя е тя. Дали пея на глас? Няма кой да ми отговори.

птичи хор
в разлистените дървета
слънчеви лъчи

Празници

Празници или делници? Напоследък няма особено значение, защото си обещах, че ще се радвам на всеки поет дъх и на всяка крачка. Да, знам, че рискувам да звуча „щастливо, подобно на глупак“, но това е моят живот (имаше такава песен, нали?) и празнувам подарените ми дни. „Дяволът се крие в детайлите“ - сигурно, но още по-сигурно е, че натрапва клишетата.

колко много рози
ето тук и ето там –
никой не ги бере

Снежна пролет

Белотата в началото на тазгодишната пролет беше повече от сняг, отколкото от цъфнали дървета. Закъсня и сакурата. Скептици твърдяха, че може и да не цъфне. И все пак, не сме дорасли да разберем чудото на новия живот и затова не ни остава нищо друго, освен да го съзерцаваме тихо. Не всеки може, но всеки (твърди, че) иска.

прощъпулник
надничат през прозореца
двойка гълъби

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021