Хайри Хамдан - Гроба на майка ми

Всеки бряг излъчва самота. Раздялата е вятър в душата ни. Слънцето огрява сърцето и гроба на майката в стиховете на Хайри Хамдан.

Александър Арнаудов

*

Всяка жена е достойна за флирт,
и вятърът въздиша по нея,
вдига полата,
омагьосва деня,
превръща съня в обещание.

*
Аз не искам вятър
да ме вдигне нагоре,
аз просто искам крила.

Не искам мед в чашата си,
искам просто пчелите да не губят посока,
да се връщат в своите кошери.

Не искам камина и огнище,
искам много слънце да огрее сърцето,
гълъбите пред църквата,
скитника до замръзналия фонтан
и гроба на майка ми.

Шепа всичко

Шепа пясък, шепа сол, шепа стотинки,
безплатната закуска на самотника.

Всеки бряг излъчва самота, мимолетни срещи,
генерална раздяла.

Всяка прегръдка е предпоследна.
Шепа вулканична пепел, шепа бонбони, изневяра
шепа обещания, все някое се сбъдва.

Танцуващ облак,
бягаща вълна, безимена струна,
вятър в моята душа.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021