Татяна Йотова - Кабаре Волтер
Татяна Савова Йотова е родена в град Айтос, 1961 година. Завършва Българска филология и Педагогическа психология в СУ „Климент Охридски“. Учител е по Български език и литература в СУ „Христо Ботев“, Айтос. Творец бард, автор на шестнадесет книги с поезия, седем – за деца, на два Албума с изпята поезия. В тандем с композитора Хайгашод Агасян създават десетки песни за деца. Поредните ù две книги излизат през 2021 и 2022 г.: „Живата Странджа“ и „Преживелици. 30 стихотворения“, последната – финансирана от Фонд „Култура“, Бургас.
Заема призови места в национални и международни литературни конкурси: „В полите на Витоша”, „Стоян Дринов“, „Мила родна картинка“, „Горчиво вино“, „Любовта…“, „Каунь“, Хасково, на КДК ,,Нов живец", Атина, на БМФ Порт Бургас, и др; в бардовски фестивали (Бургас, Ловеч, София…);
В конкурса „Бургас и морето“, 2019 г. получава наградата на Публиката за текста на песента „Мечтай, море“. Публикува в литературни издания, в електронни платформи: „Словото днес“, „Везни“, „Литература и общество“, „Тетрадката“, учебници, помагала и др.
КАБАРЕ ВОЛТEР
Илюзията е първата от всички утехи
Франсоа-Мари Аруе, Волтер
Край Сена
в Цюрих
в Русия
Виена
в други набъбнали точки на вселената
най-странностни личности
художници
академици
авангарди артистични
словесници
скептици
непрограмирани интелектуалци
отрицатели на величия
непокорни пред фанатизма на мрака
изобличители на причинители на войни
превръщаха света
в литературно кафене-кабаре
навярно на мястото на конюшни
в приземни етажи
по сюжетни колажи
ухаеше ту на старомодност
ту на дискретна топлота
ту на скандалност и вакханалическа суета
стените му от екстаз се сближаваха
в нови естетики танцуваха и запяваха
мон шерù
поне веднъж
да обединим вековете
времесвета да разширим свеждайки го до хрумка
да влезем и ние в криптата с име Волтер
онзи нежен бунтар
на волността и на философския камък резбар
и който (според легенди)
изпивал до петдесет чаши от еликсира на ден
кафе-ноазѐт с кроасан и шоколад
заедно с вкусни блюда
цветен чай
и плодове с коантрò
после
да сервираме
история и истории
на масата с творци непресторени
обожаващи съмненията
началата
десакрално обединяващи естествата
приковаващи ума към светлината
да четем хроники на прозренията
да ни изгарят по клади
да се вглъбим в някое „изгубено поколение“
писатели с врагове и приятели
деструктурирани в сърцето на революционния блясък
да им попиваме квадратните речи
жестовете
душите
дъхът им да лепне по ресниците ни
и да осъмваме сити
с Хемингуей
Елиът
Фицджералд
Дидро
Хуго Бал
Аполинер
Бретон
(та даже с Есенин)
с наши съвременници
и още
да забъркваме нощи
в които за света да сме залостени
да обемем земното ускорение
в това кабаре
откровен неуют за логичните Волтер
на четвърт бутилка Шаблù
да подпухнем от въображение
шумни и груби пародии да ни обезсилят
хаоса в сурови форми да експериментираме
да се затлачим от свобода
да издигнем призива за спонтанност
и за най-вярното чувство
случайното
за триумфа на несъзнаваното
за шанса изкуството наше да го има
щом е в правилния контекст
Allons-y мон шерù!
поне веднъж
и кога ако не днес?
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023
