Гергана Георгиева - Предсмъртно до другите

Издебнахме уморената вяра. Светът е бал с маски. Гергана Георгиева ни оставя корави, самотни и единствени в нищото.

Александър Арнаудов

Пръснатите свещи

след нас,
сезонните хора,
никнат нарциси

*
Напих си вярата.
Издебнах я уморена от липсата на слънце тия дни.
Морих префинените ѝ въжделения с ракия
и тя поддаде.
Бог е на бал с маски, ракията е по заместване.
Строполи се с мъждукаща жълтевина
и тихо каза:
виждал ли си онези дървета насред нивите дето ги оставят неизсечени
да бележат нещо,
за сянка,
стават и за обесване,
корави, самотни, единствени в нищото.
Аз съм като тях.
Има ме.

*
Кураж, поете,
не оставяй обувките си до кладенеца
копривата ще ги скрие
ти ще разбиеш главата си в ехо
в парче отразени долу звезди
последният знак за намиране
ще бъде почетен с едноминутно мълчание
след теб ще се смеят хрипкаво
насечени хълмове
ще дишат времето пресметливо
сладострастно
ще заиграват облаците
за какво…
горе птиците носят писма.
Предсмъртно до другите

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023