Свежа Дачева - Забулени лица

Сънят ни отлита като нощна пеперуда отвъд хоризонта на съзнанието. Угасяме лампите и денят избухва изпод водите на абсолюта. Новите стихове на Свежа Дачева идват да стопят тайнствата на мрака.

Милосърдие

Нощната пеперуда
идва всяка нощ на прозореца ми.
Блъска се в стъклото.
Пърха отчаяно с криле.
Иска да я пусна при светлината.
В този миг за нея моята лампа
е всичко:
любов, слънце, истина...
Угасям лампата
и тя отлита с криле, натежали от болка.
Така прави и Бог с нас понякога,
за да ни спаси.

Това са миговете, в които
го мразим.

Влюбените

Те влязоха в картинната галерия на Господ Бог.
Хванати здраво за ръце, пристъпиха
към картината с разцъфнали поляни.
Прекрачиха рамката ѝ от дребни звезди,
както се прекрачва прага на общ дом.
Вдъхнаха уханията
и спряха под дървото край пътя.

В този миг побледня Луната.
Денят избухна над хоризонта
и слънцата на райските ябълки
откриха забулените си лица.

Корабът

Стих се вмъкна на пръсти в съня ми
на разсъмване.
Сложи в дланта ми железен ключ
и аз отключих живота си.
Сложи в дланта ми сребърен ключ –
с него отключих ума си.
Сложи в дланта ми ключ златен -
с него отключих сърцето си.

Той дойде, облечен в бяла дреха.
Дрехата стопи тайнствата на мрака.
Изпод водите на абсолютната
светлина
изплуваха образи като части от потънал
преди хиляди години кораб.
Трагедията на удавниците
беше изядена от рибите,
самите те - отдавна мъртви.
Корабът отплава бавно в далечината
така съвършен и чист,
както в съзнанието на твореца си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022