Боряна Тодорова - Непознатото дете

Молим се и тази нощ съвестта ни да остане чиста. Утешаваме себе си и вятъра с тебеширените рисунки на неродените ни деца. Питаме се какво е да си добър човек, а Боряна Тодорова вече ни е разказала в новата си публикация.

Любов

Да продадеш старата къща
с части от душата си в нея
на добри хора.
До посадиш дърво
в градинката пред блока,
от който си тръгваш.
Да утешиш непознат.
Да научиш някого да се целува,
но не с теб.
Да танцуваш на сватбата на любимия,
облечена в зелено.
Да родиш дете
не на себе си,
не и на баща му,
а на света.

Къщата днес е дом
и покривът не тече,
а непознато дете пише спомени в нея
и рисува с тебешири
дървото на живота
върху каменните плочи
на първото ми падане.

Чисто

На нашата съвест не тежат грехове.
Попитай стареца пред блока
за спасените евреи.
Само за циганите недей пита,
лицето му ще се покрие със тъга –
и тях спасихме.

На нашата съвест не тежат грехове.
Старецът ще ти разкаже,
че вечер се моли
жената в съседния апартамент
да не умре.
Там живее дете
с развалени зъби
от много подарени шоколади
от доброжелателни съседи.

Всички вечер се молят
и тази нощ да не умре
жената в съседния апартамент.

На нашата съвест не тежат грехове,
тя е тъй лека, че вятърът я вее.
Ако се изцапа,
добрата домакиня знае –
кръвта пада
от студена вода.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022