Неда Лилова - Гоген

Кеят лъщи от морската пяна. Вълните се разбиват в картина на Гоген. Небето е разтопено мастило в метаморфозите на Неда Лилова.

Александър Арнаудов

*
Днес бях в картина на Гоген,
усещах багрите в косите си.
Кеят лъщеше от морската пяна,
на ръба му – метален рибар.
Очите се смеят и виждат
цветовете на острова,
вятърна мелница,
планини със вулкани.
Вълни се разбиват,
мирише на пържена риба,
палми с листа като лодки.
Небе от разтопено мастило,
от облаци перести, златни.
Сама съм, но си мисля за теб.
Ще помоля Гоген
да те включи в картината.

Метаморфоза I

Какавиди сме
и вием възли,
връзки, въжета
във въздушен пашкул.

Тук е топло, тихо.
танц на трептене.
Тъгата се стапя и
тайно трием тела
в тъмнината.

Нимфи сме
и насаме никнем
в нишки от ноти,
в нощни новели,
в небесна нирвана.

Насекоми сме
с ново начало.

*
Аз съм
медуза
във космос.

Плъзгам пипала,
паря празнотата 
по периферията.
Прикрепям полипи
по пусти планети.

Плавам без посока,
без кръв, без пол.

Опипвам безкрая,
премислям, приемам.
Плавно потъвам
в Персей.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022