Стефания Милева - Виенско колело

Усойни думи
пускат вълк в душата ти
да вие в плитчините
под моста
на обърканото равновесие
докато в мрачината на дълбокото
прииждащият гняв
не скъса тънкото въже
на страсти, на илюзии
и вече виеш
заедно с вълка
под падащи звезди
като сълзи
търкулнати от Бога

 Стефания Милева

*
Мостът на очакванията
с изгнилите дъски
протритите въжета
чак в средата
забелязваш
невъзможно е да стигнеш
нито да се върнеш

*
Когато
изстрелваш любов
в нечии гърди
кой е убиецът
и коя е жертвата

*
Бог
те подарява
на някого
а той се радва
че получава
играчка

*
Виенското колело
на живота
в ниското
мелница на илюзии
във високото
инкубатор на мечти
и спазми в стомаха
на интервали
от време
и пространство

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021