Людмила Харизанова - Отломките от минало
Познаваме пътя към дома по отломките от миналото. Светът се върти мъчно около нас. Простираме бурите си в дебютната публикация на Людмила Харизанова.
Александър Арнаудов
*
объл свят?
моят – с ъгъл.
около тоя свят
въртя мъчно
цвят,
бяс,
мъж,
кухня;
върху простор –
буря.
*
Чук-чук.
Червените ми обувки
събуждат торнадо.
Въртят се разрушени
домовете на подстригани (с тенекиена ножица)
черни къдрици.
Вместо да реже обаче,
на прашни криле
бурята носи
златна грива.
А едно плашило
получава мозък.
Гретел
Познавам пътя към дома
по отломките от минало –
пътувания до Виена,
кралските музеи,
съперници с тютюневи
коси, червена лампа в хола,
едно раждане,
две-три приятелства,
безименни съзвездия,
книгите, които не написах,
книгите, които не
прочетох...
Толкова трохи,
от които е съставена Вселената,
на връщане от захарната къща.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021