Стефан Икога - За преражданията
Стефан Икога е тридесет и две годишен човек, който пише поезия, реклами и други неща. Прави го за забавление, мъчение, търсене на смисъл и пари. Притежава котки, любов и апартамент.
Четвърто, за преражданията, в които не вярваме
нов човек.
неволен спътник на животните,
самотен, като трън в петата,
разходен като куче,
син на всичките любовници,
добър приятел на сестрите си,
брат на хора, пътища, автомобили,
годен до: виж на гърба.
оплетен в асоциална мрежа,
риба на ръба на аквариум,
книга в ръце на невежа,
микрон и едно желания,
но първо
да е както в било винаги,
и колкото и далече да стигаме
завръщането да ни осмисля.
да бъдеш днес е оферта.
един за никой и никой за един.
хора мечтаят за космоса,
а разполагат с планета.
Нов динозавър,
чака чисто нова комета.
Само
Когато самотата ми е приятел,
нямам други приятели.
Когато нямам други,
сам се спрявям с всичко.
Стягам се за къпане, завивам се
и сутрин сам пека филии в тостер.
Сам съм сянка на стената си
и съм си гост, изпращам се,
защото ще си лягам.
Нощно време, само малко стяга.
И като войнът, който сам е войн,
ненавиждам войната и
блажения застой на безделието -
сам да си цял свят и целият свят
да е само в тебе.
Когато самотата е изрична
да си сам е като дишането,
свиква се.
Третото
Великан с хитростта на дребосък.
Празен съд, пълен до върха.
Хубав свят, навръх война.
Сам съм и сама е тя.
Колибри тръгнало пеша.
Върховен сън, добра съдба,
късмет наум, наяве клетка,
изтъркан свят под зла подметка.
Въртя обрати, сам съм и сама ти,
ракети, облаци и непознати,
изплъзват се един от друг
и ад, и нищо повече не мога да ти обещая.
не съм началото, но с теб съм в края,
и зад завесите ще ни се случи всичко за
последно,
не съм повярвал, позволих си само да мечтая, и ето тук да седна да те гледам.
изчезваща, но някой нов се появава,
обричам теб и в твоя огън се надявам за първи път да има бог, да има после,
в което да обичам теб, а ти отново мен не.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022