Васил Прасков - Неизвинени отсъствия

Допушваме доживотната си цигара, дишаме лепилото на живота, откъдето отсъствията са винаги неизвинени. Утрото е по-мъртво от вечерта, но нощта е вечна в стиховете на редактора на списание „Нова асоциална поезия" – Васил Прасков.

неизвинени отсъствия

сърцето ми -
циганче дишащо лепило
бягащо от училище
надървено и черно

no future

гадая миналото по тялото ти
целувките падат от столовете
погледите - от лицето
стъпките - от стаята
дрехите - от леглото

днес чувам само гласа ти
думите са деца които си отиват

*
не съм се будил
сънувам те
нощта пада като сняг
в чашата ми водата
е студена и мъртва

когато си нощ те обичам

да се върна в теб
като в затворено око
сърцето ми да бие
в тъмнината

точка 18

понякога
всички деца ми напомнят за теб
и всички възрастни
и винаги -
всички мъртви

creative writing

депресията
пише стихове
аз само
ги подписвам

портрет на художника като млад

да се пише поезия след аушвиц е варварство
да се пише поезия след мариупол е невъзможно
но ние през цялото време пишем поезия

кол в сърцето на вазов

в това сърце има нещо
заради което полицаите
забиват пети в слънцето
и дилърите ходят вечер
на китайски ресторанти

българската коледа

селяни пишат хайку
за годината
на свинята

историята 
е постоянно
изнасилвана жена
която иска
най-накрая
да свърши

лятото е най-добрата част от есента

зоомагазините и затворите 
са пълни с нашата любов

живея и умирам 
е едно и също

студ

нощта ни затрупа
като сняг

ангелите правят
снежни човеци

някъде има дума
с която да ме убиеш

страшно е
без теб
в този свят
на деца и старци
децата остаряват
старците умират
само ти си в мен
защото те няма

19-и век, 2016-а година

на сутринта когато слънцето залезе
не стига въздух
делфините се давят в небето
всяка буква от сърцето ти
е като книга
палиш доживотната си цигара
и я допушваш

*
утрото
е по-мъртво
от вечерта
но нощта
е вечна

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022