Стефан Икога – Oтдавна сме си забранили истината

Чисти, духай, лайквай – живей преди да те баннат. Може всички да те мразят, но фийдът ти винаги ще те обича. Поколоението на постистината се усмихва с всички сили на безсмислието, докато Стефан Икога търси поуката.

Стихотворение 1

Нещo тука ме тормози
и ме пълни със въпроси,
някой в чантичката носи
пепър спрей за всички раси.

Някой казва ми обратно
то на мойте мисли
и веднага го изпращам
да го духа и да чисти.

и го банвам многократно
и го мразя, и отгатвам
за кого гласува и дали си струва
да ми е приятен.

И дали си струва
да го чуя – птица,
лайкнала дърво
с крила от жица -

непонятно сложен образ
невероятно трудно е
да си говорим, без
да се намразим предварително.

да отговорим
да попитаме

да се видим чисти
без да сме излъскали
стените на балона
за пред гостите.

без да сме от хората,
които в планината,
вместо с добър ден,
отвръщат с опакото на ръката си.

Стихотворение 2

От време на време
спирам да ходя по дяволите
сядам да си почина
публикувам стихотворение
за майка ми
събирам лайкове
котка гушка мечка
рецепта за ангина
пчелите ще изчезнат
фийдът ми се храни с мен
някой мрази нещо
всички мразят всичко
но отдавна не е позволено
да си честен.
пасивно-агресивни
завинаги опротивели си,
противни хора се наказват,
като не натискат лайк бутон
натискаме го
с всички сили,
за да се усмихнем
за да спечелим първа сигурна сума
благодарим на публиката,
ти си курва
аз не съм маймуна.
Кевин Спейси е
педал и никога не си е струвал.

Стихотворение 3

Да спрем да си говорим
вече няма смисъл.
и без това отдавна сме
си забранили истината.

Сменили сме я с удобен диван
и екрани с безсмислици,
на които пише предимно -
не така и ще видиш ти.

Виновни сме преди да сме помислили
завинаги, защото сме написали
че нещо черно е черно

не говоря за черните хора

че дебелите са дебели
и че не е здравословно.

че няма с кого да си говорим
но има с кого да се караме.

даже вече само това чакаме.

хобито на цяло поколение
е да се затвори в себе си,
да се завие през глава
и да сподели на всички останали,
които не познава, не понася,
но са си приятели онлайн,
че не трябва така.

поуката е да си ебеш майката.
и да обичаш неща.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023