Рени Васева – Филмова есен

Прекосяваме пустинята на есента. Мъгли полепват по лицето на хоризонта. Рени Васева сее мълчания, докато думите ѝ разпръскват бурите на сезона.

*
Немилостиво е синьото
на небето господне,
нехаят ангелите
за дните ни земни,
неуки сме, боже,
и сме неверни...
Мойсей събира сили
да каже, че през пустиня
трябва да минем,
златен телец да изваем
от гривните, женските гривни
и пръстени брачни.
Буря ще дойде,
пясъчна, безпощадна,
ще връхлети всеки,
дръзнал да тръгне,
ще насипе пепел
в гърлата ни жадни,
сива пепел, останала
на олтарите
от поредното кърваво
приношение.
Агнето, господи,
спаси агнето,
синовете ни носят
на челата си кръстове,
а Синай ще говори
само с избрания.
Нашите кости
сред пясъка ще останат,
нашите викове
ще посеят мълчание

ЕСЕННО

Хълмовете едва пъстреят,
тревата се слива с пръстта,
стъпките ми, наивни до смелост,
чертаят пътека самотна
до небесната синевина.
Хълмовете едва пъстреят,
надигнали плешиви чела
с оредяваща тук-там косица,
примамват наивни щурчета
да продължат да им пеят.

Хълмовете едва пъстреят,
есен се спуска отгоре им,
слана засланя пътеката,
а призори, като затръгвам,
ще чуя в сърцето си екот.
Хълмовете остават голи
и сам-самички под небосклона,
дъжд завалява следобеда
и пълни с вълшебна вода
моите крехки стъпки...
До елена върви кошута.

***

Водни капчици по лицето ми,
пръсна дъжд, ей така, изведнъж.
Сякаш цяло столетие вече
се спотайва в мъглата квартална
моята есенно-зимна депресия.

Водни капчици по лицето ми
като сълзи, току-що избликнали,
те пак викат някого за обичане.
Аз обаче съм спряла да тичам
към свещената наша обител.

Водни капчици по лицето ми,
и жилетката, виж, си намокрих,
без чадър съм излязла в мъглата,
уж да хрускат листата под стъпките,
а то, хлъзгава кална тъга.

***

Вълшебното златно дърво
надничаше в моя прозорец.
Градът, безсрамно разголен,
предлагаше долу, под мене,
своята плът панелена.
Вълшебното златно дърво
беше сън на мъничка птица,
която се полюшваше кротко
в клетката на живота си,
окачена върху бетона
на някакъв мърляв балкон.
Птицата чакаше изгрева,
но слънцето днес се разтвори
в гърлото на хоризонта -
таблетка против депресия.
Протегна клони към мене
(като декор от филмова есен)
вълшебното златно дърво.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023