Спаска Гацева - Миговете
Дишаме с миговете на времето. Прекрачваме прага на потъналите морета. Душата на Спаска Гацева е обич и лято.
Александър Арнаудов
*
сега съм къщата от хълма
която бавно
слиза в равнината
*
погалих си
пръстите на ръцете
а те скъсани струни
*
бавно бърза старият часовник
трудно дишат
миговете в него
*
човек не бива
да изпусне риска
поне веднъж да се почувства Бог
*
душата ми
още ухае
на обич и лято
*
не мога да го прекрача
прагът ме пази
от потъналите морета
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021