Юлия Радева - Скрап
Остатъци от думи изгарят в празни чаши. На старата гара вагони пълзят безстрастно към нищото. Телата ни се сливат в тъмното, докато стиховете на Юлия Радева треперят по устните ни.
Александър Арнаудов
ТИ И АЗ ДВА КОМИНА СРУТЕНИ СМЕ
Камбанатa
две реплики на глас, и тихомълком
стъпките чертаят граници - два свята сме
ти и аз два комина срутени,
Капризите на времето са болка
застинала в помръкналите погледи,
очите ни полузатворени
страхливо бягат от въпросите,
Фатални грешки,
Ти ли си във тъмното?
несигурен пристъпяш, къщата е същата...
Сега е вчера, бързам, влака още е на гарата,
два черни гарвана кълват минутите,
от пушека очите ми са шарени...
различна съм, косите ми
небрежни някога, сега са чужди,
Къде да скрия бръчките ?
Вечерта е кротка, топла, лятото сега започва,
сгушена в последните акорди, Вивалди
музика лъчи
Как искам да си пак, а аз
подгонена от вятъра случайно
"Прощавайте не ви видях ..." задъхана...
*
След снощната вечеря, по масата остатъци от думи,
а огънчето в свещника блести,
ранена птица блъска по стъклото
и нямам памет друга, имам островче от скръб,
Присъствието ти вече е легенда, папирус в прах,
ледени висулки до чашите ни празни,
по ръбчето на твоята поръсих захар,
леглото е огромно куче, и луната,
виси красивото кълбо, по истините пиша,
измислям си живот.
И глупава ме наречи -
не помня стария адрес, пръстите ми са далече ,ала...
онези нощи помня, часът е уморен, очите ми червени,
по устните ми твоите треперят,
телата са се слели…
*
Моля ви не пипайте старата гара
не правете ремонт на перона
от който бавно изчезва последната тръпка последната пара,
аз съм в момента на пряката-последната уличка последната крачка,
след завоя изчезвам завинаги
и очите ми и ръцете ми в които държах съдбата си,
На последна пресечка съм но още ухая
на дим и въглища
сърцето бясно прехвърля кръвта ми
ръцете ми ледени...
локомотива пълзи безпристрастно,
последно вдишване
завой и нищо... а на мен ми набъбват вените...
задръстена кръв от преляла раздяла,
там на перона две очи съм и нищо друго.
Локомотивът е вече за скрап...
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021
