Спаска Гацева - Дихание

Улавяме утринните лъчи. Оставаме сами на земята. Чудим се какво има оттатък заедно със Спаска Гацева.

Александър Арнаудов

ДИХАНИЕ

Сама съм, Господи, сама
във земната пъртина.
Дали събира ни смъртта
в една картина?
Крилата вятърът ми взе.
Безпътност безметежна
завърза моите нозе
тук с кукувича прежда.
Сама съм, Господи, сама.
Сърцето ме изгуби.
Не се обличам за света
отдавна с пеперуди.
Оттатък земната вина
какво ли има?
За лунното ми примъчня
в небесно-синьо.

1.
УТРИНЕН ЛЪЧ
Улавям го,
едничък,
осветен.
И ставам Ден.
2.
НАБЛЮДАВАТ НИ
Божественото
е в самите нас.
Останалото е
каторжен труд
да го отгледаме.
Под зоркото око
на фарисеите.
3.
МОЛЦИТЕ
Не се ли наядоха
с нашата болчица?
Молците проядоха
и връх Околчица.
4.
СТАРИЦИ
Доживяхме - свети -
за икони.
Много чудесии
сме изплели.
А висим - по пейки
и балкони -
като ангели
неотлетели.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024