Биляна Тодорова – Аз и кучетата

Мракът разкъсва писмата на смъртта – единствения редактор на асоциалната поезия. На прага на любовта и Третата световна война стиховете на Биляна Тодорова извеждат страха на каишка в часа на тишината.

аз и кучетата

прибирам се по тъмно
без да знам часа
когато кучешкият лай избухва в мрака.

аз спирам.
лаят им кънти
и приближава
звукът
изпод непредвидимите им
мънички крачка
събужда страх

и изведнъж 
разбрах: 
не лаят просто мен.
те лаят по земята
която някой мята
като топка за игра

и кучетата 
хукват да я хванат
тя шеметно се движи между тях
и върху нея – аз 
малка
вкопчена до кокал във страха
очаквам как за мен ще спре света
в най-здравата захапка
на най-питомния звяр
и ще умра
и идва все по-близо лаят
и идва все по близо краят
и изведнъж –
една внезапна
т и ш и н а 

отварям пак очи
в ръцете си
държа земята

а кучетата 
чакат


писмо до редактора

дай ми две седмици
на една голяма любов съм
и на една световна война
от завършването
на тази история


защо вече няма будители

твоят герой
не е в състояние
сам да пребори чудовищата
които човечеството
заедно е създало

но сам
той може
да им стане огледало


отговор от редактора

ако пишеш за измислени хора
ще трябва те сами да се измислят
за да те разберат
ще бъдат в своята представа добри
по-честни
и по-влюбени
ще ти благодарят
дано измислят себе си
добре и умно
каквито са във твоя свят
че ще опитат, знам, но
ако им стане твърде трудно

прости им, че не те четат


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024

Previous
Previous

Диана Юсколова - Резонанс

Next
Next

Спаска Гацева - Дихание