Спаска Гацева – Есен е

Есента е крайната възможност на живота. Стискаме песента на пожълтелите си сърца и търсим изгубения свят на тишината. Спаска Гацева ни учи да обичаме себе си дори в пустошта на идващата пролет.

*

Есен е, мили,
есен е.
Моето малко сърце
пожълтя.
В жълто юмруче
стиснало песен,
колкото
птича сълза.

*

Такава беше моята любов. Къщурка
за един живот
възможен.

*

Дойдох сама.
И си тръгвам сама.
Уча се да обичам и себе си.

ПУСТО  СЕЛО

дървен щъркел
на покрив
обещава
на празните къщи
мъжко дете
напролет

*

Ти птица си
и с птици ще допееш,
това, което не успя да изговориш тук.

*

летя по ръба на въздуха
търся
изгубения си свят

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023