Кристина Печовска – Cancel канцлер
Животински психопати пият Джак Даниелс, докато се чукат със смъртта в ядреното убежище на сърцето. Поезията на Кристина Печовска е на лов за щастие в мрака на бедствието, което е животът.
***
Оттук-оттам ми вкарват ту ляв, ту десен,
На улицата ме зяпат като чума,
Нищо вече не може да е лично,
Чувствам се съблечен.
Злонамерените ме гледат и се кискат,
За тях съм чист палячо.
Добронамерените откачалки ме съжаляват,
За тях все пак съм малко смешен.
Аз се подсмихвам,
С ореол над голото ми теме.
Те си ме подритват,
И дори не подозират.
Аз съм на лова за щастието си,
Без диагноза “Дебилизъм”.
Оставям ги да крякат,
И леко се подхилквам.
***
Искам кожата ми да се разкъса,
И всичко да се излее.
Мечтите ни са евтинджос,
А аз съм на път към моето спасение.
Бягам с вятъра, а раят е далече.
Станах едно голямо нищо.
Силно се гордея.
Падам в мрака на бедствието си,
Милионите парченца празнота утоляват жаждата ми.
Ядрен екстаз
В ядреното убежище съм по-щастлив от всякога. Паля си камината с Библии и се чукам
както искам, не както църквата и порното ми казват.
Правя барбекю в Народното Събрание
и се къпя в кратерите на жълтите павета,
а Макдоналдс наблюдава подвизите ми,
откакто Нестле избяга от пазара.
И доматите пак са като домати,
и всяка чаша Джак, пак има вкус на Даниелс.
Откакто парите се превърнаха в конфети, спя доста по-добре. Викам като луд,
и последната жертва може да съм аз.
***
Опиянен съм от всички канали и ръчкам приемната антена отвън. Връщам се, а във фоайето виси огледало и го потрошавам на парчета. Мога да си счупя главата, ако парчетата носят късмет, И да видя дали съм човек,
Или просто надпис на екран.
***
Впишете ме в списъка на непослушните,
Донесете ми позор и срам.
Назад е пътят към подема,
Жадувам да съм там.
Настоявам,
Зъл съм, и го знам.
Покажете, че ви е грижа,
И ми лепнете епитета,
Защото вие го знаете,
че представлявам мисловната заплаха на прогреса.
Отнасяйте се с ме, както се налага,
Наказвайте ме,
Бийте,
Докато не си науча урока;
И не се разсмея.
За вас,
Недорасли, малки копелета!
Cancel канцлер
Отмените и отменящите са жертва на едно общество, Барабар с всичките му изисквания,
Идеали,
И тем подобни несъществени дреболии,
Към които не мога да симулирам интерес.
Които ни превръщат в маниаци,
Фанатици,
Понякога животински психопати.
Сега те обаче са жертва на мен.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023
