Диана Димитрова - Стълби

Времето е само посока в пространството. Разстоянията се измерват в погледи. Мълчанието ни гледа на изток в стиховете на Диана Димитрова.

Александър Арнаудов

*
седя на някакви стълби
някъде
в един град
там разстоянията се измерват в погледи
времето в мълчания
а враните се прераждат в хора
студено е
очите ми гледат на изток
някога оттам изгряваше слънцето
жълто
топло
сега е само посока
пространство
извадена очна ябълка

*
имам антитела
в случай че решиш да ме целунеш в ъгъла на някоя тъмна стая
но не и антитеза с която да те спра

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021