Симона Алекс - Кратка история на Лудостта       

Кратка история на Лудостта       

            В началото на времето, когато все още нищо не носело име и дори самият свят не бил осъзнал съществуването си, Лудостта не притежавала форма или консистенция. След дълго и мъчително тлеене в безкрайната небесна скука, тя внезапно забелязала очарователното същество, наречено човек. То се било появило току-що и силно вярвало, че е изхвърлено, барабар с мръсните си чорапи и миризливите си надежди, от някаква райска градина, но за това някой друг път. По-важното в този момент е, че Лудостта била уверена, че в очите на това хилаво, полу-маймунесто създание е намерила своя единствен и дълго търсен дом. Тя се настанила в зеницата му, хванала здраво волана на сетивата му и натиснала педала с всичка сила. Фаровете на тези безумно плитки очи изведнъж светнали и изпратили лъч Лудост в очите на дългокосото създание, майка на всички бъдещи луди. В този момент женската за първи път в живота си повярвала, че Бог съществува и показала беззъбата си усмивка на своя човек.

            Какво се случило по-нататък? Не вярвам да се изненадате, че Лудостта се опивала в скута на Пан и Дионисий, дъвчела енфие край гръдта на Инквизицията и Конституцията, палела кладите на Салем и Баба Яга, строяла храмове на Исус и Буда, крещяла от трибуните на Демокрацията и Постмодернизма, преобличала се като Вируси и Ваксини… Но нейният истински и най-любим дом и до днес е човекът.

            — Лудите и пияните Господ ги пази! — хлъцнала беззъбата и припаднала на паважа.

 

 На баба ти хвърчилото

            Най-сетне пуснахме на баба ти хвърчилото. След половин век между трите стени на гардеробния карцер, знае само наляво да лети…

            Изглежда хвърчилото си е глътнало граматиката и направо се е задавило с падежите - все още плюе окончания. Едва успя с ронав глас да каже:

            - Какво ти фърчило? Аз съм на баба ти парашутните гащи!

 

 А, де?

            Нов, силно смътроносен Вирус бе забелязан вчера на околовръстния път на Столицата. След няколко циркулярни удара, които столичани умело не забелязаха, той заплаши да създаде многобройни мощни щамове, с които да формира парламент и да постави точка на колебливата политика в страната. Служебният кабинет назначи безпартийно представително лице, което да се справи с настъпилата ситуация. На Вируса беше предложено щедро обезщетение в замяна на солидното му отсъствие през летните месеци. Неофициално лицето потвърди пред репортерите ни, че на есен с песен кабинетът възнамерява да подаде оставка в полза на новите щамове на Вируса:

            - Това е най-правилното решение за народа, от юридическа гледна точка - заяви лицето и изпрати въздушна целувка на майка си, която задължително ще го гледа по новините в 20ч.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024

Previous
Previous

Марин Маринов - Морското казино

Next
Next

С. Димитров - Геноцид