С. Димитров - Геноцид

Всеки избор е нечия смъртна присъда. Бездействието е геноцид, който споделяме със С. Димитров.

Александър Арнаудов

ЛИПСА

Когато имаш чувството, че нещо ти липсва…
Вероятно си се разминал с нечия прегръдка на Витошка

ПРОРОЦИ

Писането е катастрофа на автопилот
Страниците са като прашинки
На пясъчен часовник
Закован на стената като смъртник

Камъните са пролет, която не топли,
Под тях спят мъртъвци
И истината се изплъзва скришно
Като усмивка на погребение
Защото всички се мислим за пророци
Които не се молят и прекръстват
Освен ако някой не гледа

ГЕНОЦИД

Ти си моето утре,
Но понякога те забравям
Като недовършено стихотворение
Или билетче от автобуса в джоб на дънки
Защото всеки избор е нечия смъртна присъда,
И макар бездействието да е геноцид
За него поне споделяме вината

ЩАСТЛИВ ЧОВЕК

Щастливият човек се буди с мисли за самоубийство
Той сънува себе си нещастен
И несъзнателно отвлича последната си мисъл в реалността
Ако някой ден го намерят обесен на лоста в парка
То няма да е от нещастие
Просто ще се е успал за работа

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024