Марин Маринов - Морското казино

Сезоните се удрят в камъните на морското казино. Есента е птицата над червеникавата линия на хоризонта на Марин Маринов.

Александър Арнаудов

ПТИЦАТА

Сега, когато свирят в морското казино
салонните мелодии преди вечеря,
залезът ме наранява повече от меланхолните вълни,
които удрят непрекъснато сезоните
в хлъзгавите камънаци.

Да се наслаждавам с теб на есента е
истинско събитие –
каква ирония след толкова години.

Корабите в залива повдигат красивите си линии,
опъват котвите, палят светлините
и ний докосваме ръцете си, загледани
в останалото облаче на хоризонта –
позлатени краища на остър клюн
от хипотетична птица.

СЕГА, В ЕДНА ОТ ПРОЛЕТНИТЕ УТРИНИ

Песента на птиците се носи вече
по нашите земи.
Сега е време да цъфтят лозята
върху пясъчните склонове,
диханието на смокините да заливат бреговете.

Време е момчето на рибаря Ставро
да спусне малката си лодка във морето
и докато удря посребрените води с веслата
в залива със каменните кораби,
южнякът ще огъне боровете
и кедрите ще зазвънят оттатък Омагьосаните възвишения.

Сега е време да принадлежиш на всичко:
на утрините с устието на димящата река,
на младата луна,
запокитена по нечия прищявка сред звездите…

Погледнеш ли сега
над червеникавата линия на хоризонта,
Зорницата ще ти отключи
за миг вратите на небето.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024