Росита Стойнева – Козината на отсъствието

Срастваме се с козината на отстъствието. Ние сме заекът в клетката. Ставаме плячка и чакаме в клетката кротко ловеца – Росита Стойнева.

Александър Арнаудов

Козината на отсъствието

плувам в чашите на хора

които не харесвам

сресвам чуждите коси

и май се сраствам

във балончетата

от газирана вода

мразя кичури и самота

аз съм заекът

във клетката на къпинака

чувал ли си някога за бягът

на бели зайци във гора

забравила съм си ключа

сигурно ме чакат

аз съм в черното око

на къпинака

някой ме отпива

няма ме

а чакам

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025