Йоана Милкова - Зад облаците

Отнемаме свободата на залеза. Изплуваме с душите на мъртвите. Пробождаме времето като игла зад облаците на Йоана Милкова.

Александър Арнаудов

*  

раждането на залеза  

е сакрален миг  

отнета свобода  

докато слънцето се скрива 

зад облаците  

от тях изплуват 

душите на мъртвите 

и оцветяват небето с

кръвта  

която вече дори  

не е тяхна

раждане 

пробожда ме като игла  

кратко и мигновено  

(без)болезнено  

както всичко друго в този живот 

скоро ще забравя че го е

имало скоро  

скоро от него ще се роди нов свят 

ще се събудя  

и няма да има нищо извън тази стая

извън иглата  

извън него  

то ще е живота  

то ще е смъртта  

то ще е смисъла  

за цялата тази болка  

то ще е причината  

да се връщам назад  

и да пиша това стихотворение 

защото то може би  

няма да успее да напише

други то няма да

успее да види  

живота  

смъртта  

смисъла  

то няма да види болката  

нито причината  

защото след това пробождане то няма  

да се роди

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025