Христилия Кулева – Вятърът не може да ме стигне

Махалото на самотата отмерва бурята зад прозореца. Пльосваме се в локвата на собствения си характер с 50 нюанса сиво, Емили Дикинсън и източните пиеси на Христилия Кулева.

*** 

вятър зад прозореца бушува

завесата като махало

самотата ми отмерва.

*** 

уморени падат 

жълтите листа

по жиците – лястовици.

*** 

дъждовна капчица  

върху глухарчето –

не може да полети

*** 

50 нюанса сиво

бурята обгърна ме 

отвсякъде

*** 

луната 

в локвата се отрази

котето поиска да я хване

*** 

оголени дървета

в свята молитва

клони протягат

*** 

Вятърът не може да ме стигне 

и ми завижда. 

Ако не се пльосна 

в локвата на собствения си характер, 

ще успея да хвана 

поредната си мечта,

за да си я сбъдна.

*** 

Да се направи пряспа, 

е нужен сняг и вятър,

сняг и вятър

и една фантазия голяма.

Дори фантазията само стига,

ако сняг и вятър няма.

*** 

Понякога

облечена съм в бели облаци

и вятърът косите ми развява.  

Понякога 

край мен мъгли се стелят

и пътят ми през тях се лута.

Понякога 

в окото на бурята попадам,

а след това светът ми разрушен е.

Понякога 

седя на слънчева поляна –

на душевния покой се наслаждавам.

Понякога…

Живее ми се!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025