Рени Васева – Да съм птица

Спомените са залязващи сънища. Ние сме новопокръстена луна. Избухваме в небето на Рени Васева.

Александър Арнаудов

*

На спомените в огледалото

провиждам как залязват сънищата,

как някъде река ме чака -

безмерна, без мостове, ядна,

удавила за кой ли път

във въртопите си и мрака им

новопокръстена луна.

На спомените в огледалото

аз изравнявам ход с мечтата,

успявам даже да си върна

покоя в райската градина,

а чудото, че днес ме има

сред тоя град от обещания

разтърсва цялото ми тяло.

Ръце протягам в огледалото,

гримирам всяка тънка бръчка,

косата си подстригвам смело...

И ето че реката газя,

водите й не ме заливат,

проправят брод за пред нозете

и клони, камъни, дървета...

Стоя с цигара на балкона,

догаря пламъчето, гасне,

потънало сред своите спомени,

отсреща светлините мигат,

въртят очите климатиците...

Аз само за момент избухвам

в желанието да съм птица.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025