Миглена Цветкова - Тъгата ми

Тъгата ни е тихо място. Ние сме безмълвно присъствие в думите на Миглена Цветкова.

Александър Арнаудов

***

Аз, долуподписаната,

вземам теб,

със собствено име Любим,

да те пазя от зли сили и сенки.

И най вече от себе си.

Да те обичам като Бог,

повече даже от себе си.

Да те слушам, когато мълчиш

и обичаш най-много себе си.

Ти, със собствено име Любим,

вземаш ли мене -

с липса на ритъм и такт,

да ме научиш да танцувам

с теб дотогава,

когато нищо

няма да ни раздели.

Тъгата ми

е едно тихо място,

на което мога да омекна

и да въздъхна с дъжделиви багри,

приличащи на признак

за живот.

Там винаги съм

безмълвно присъствена,

с добре прибрани коси

и изгладена рокля.

Само там мога да те посрещна

и през матовото си желание

неволно да те докосна

по сънищата.

Сбогуване

Последното,

което видяха очите ми

беше гърба ти.

Не се обърна вече

и настъпи

световната криза

във всичките ми

отношения.

Този град се изравни

със земята

след взривените вагони.

По леглата в лазарета

останаха само мъртвите.

Няма да газя по оцелелите

като бедствие,

нито ще чопля с нокът

мазилката

на малкото домове,

все още светещи

в покрайнините..

Сега ти носиш на гърба си

две очи,

а аз потъвам в тъмното

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025