Радослав Христов – Публичен дневник

Събуждаме се от главоболия и силни кошмари. Запазваме си стая в диспансера на Радослав Христов.

Александър Арнаудов

Стая в диспансера

Бял офис с отворената си ръка 
чака някое заблудено насекомо.
Изгарящо лед осветление и
стерилен въздух.
Часовникът, на ръба на голото рамо на бюрото
издишва отмерено, 
все още крепящ се на алканото си сърце.
Абстрактната картина на стената -
затворник.

Обръщение към ЛГБТQ 

Нямам нищо против
всеки, който може
да обича по-силно
от мен.

Пети август

От деня не искам нищо
от небето също,
в морето искам само 
да се разхлаждам
и то за кратко,
все по-често усещам
как ако прекаля ще потъна,
все по-често усещам
как се сковавам,
малко по малко.
От небето, морето, деня
и от тебе не искам нищо
само от време на време
да си спомням.

Следобед

В любимите часове,
онези,
за които казваме,
че е късно.

Публичен дневник

Посред нощ нещо
необичайно се случи,
събудих се от главоболие
по-силно от кошмарите ми,
които с първата чаша кафе
вече съм забравил.
Труден беше сънят,
още усещам ехото
от този необичаен феномен
и дори си въобразявам, че
вероятно се дължи
на необявени слънчеви изригвания,
порочна дехидратация, 
алкохол, от който се въздържам
неуспешно
или незнайна преумора,
още усещам ехото
от тази болка, която 
от обяд
слиза надолу по гръбнака
и се увива около
гръдния ми кош 
като змийче,
още усещам 
в този спокоен и слънчев
августовски ден,
бегонията крие нова пъпка,
цвят и суета,
вероятно това също е болка,
която се изплъзва
изпод окото на страхливите
и криещите се.
Още усещам
значи всичко е наред.

Нещо което не разбирам

Баща ми ми каза, 
че каквото и да се случва,
да ме захвърлят гол в
окото на буря
или ме изпратят 
срещу къртечен обстрел,
да бъда наказан като
Прометей, Сизиф или Иисус
или никога да не мога
да усетя аромата от
розовия храст...
Баща ми ми каза никога
да не се опитвам да разбера
тайната на вселената
и просто да обичам
жените.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024