Вин Чеширков – Предговорене
Вин Чеширков (р. 2001) е бакалавър по германистика. Учи, работи и живее в град София. Иска му се и да пише там.
***
къде би
прибрал нозете си след бой
стожерът на тишината
и не просто би видял, а би избирал
пак и пак да бъде покровителстван
стига вестите да стигнат
до приятелски уши
а ако не - да са прибрани, втъкнати
да лежат една връз друга в ситост
доволни в пълнотата на пространството
населили са всеки край
и има мрак достатъчен, за да останат
предговорене
каквито оправдания са дали смисъл
хващат за гърлото, стискат,
намират мярката си
да е достатъчно да мине толкова
названието да бъде получено
(дори езиците да посинеят
след като намерят обещанията за
недостойна единица)
отмират тъмните им силуети
заставени в средата на полето
осъдени са: няма да издишат
и вдигат се нагоре изпарени
погубени са с тях жита и бурени
най-сетне дъждът
твърде бързо дошъл е
колкото и да сме питали
никога не е навреме
за сетните мигове,
в които пагубно пада за други брои
колко отдавна колко далеч,
обслужва степените на смут
виси знакът стоп омекнал
от форсмажорното тяло дъждовно
отмит от множеството преминавания
без зачитане
току-що начертаните линии
ги грози опасност -
когато дойде ще бъдете заличени.
ще дойде, но как?
така внезапно без предизвестие
били са затворени далновидните устни
на отлива
цяло лято коритото зее
поглъща сушата мълчи
бие тревожни камбани
в тлеещия воден конник
отеква и това празно сърце.
устоите на реката
се отпускат змийски
избистрят се проливните зъби
отвъд прелелия окоп
кой ковчег ще ни избави
когато
„се раззинаха всички извори на голямата
бездна, и окната небесни се отвориха“
накрая, почти твърде късно
този път някой се спира, някой чете
драсва чертата
и казва, Потопе,
до тук
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024