Костадин Пасков – Его чикия
Общо взето постоянно недоволен, както със средата, така и със себе си. Като всички. Аз просто имам текстове, в които личи.
Ваня Щерева
И котката не е мъркала,
Откакто се изнесе.
То накрая ще се окаже,
Че тя е по-наясно
Какво се е случило от нас двамата.
Аз не мога да си спомня баш,
Ама не мога и да те питам.
Телефон. Ще звънна пък!
Тъъът-тъът…
Вдигаш преди третото позвъняване.
“Абе, крушката в банята нещо…
От два дена не свети,
Пък мене ме е страх, знаеш,
та би ли…”
И затваряш.
И кво пък, голям праз.
Ще викна Гошката от първия етаж.
С Юлето, жена му, се разбираме,
Няма да е странно.
И като ме пита ти къде си,
Ще си измисля ангажимент по работа някакъв.
Чак толкова не сме си близки.
Ще благодаря сърдечно.
Някой от идните дни ще им нося една бутилка вино
И ще забравят да питат вече за тебе.
Ама повече ще заболи, че
Утре друга крушка ще изгори
И аз пак ще пробвам да ти звънна и
Тоя път, преди да затвориш,
Ще чуя само едно сухо
“Ми няма да има как…”
И така.
Котката още няма да е измъркала.
ЕГО ЧИКИЯ
Южната душица непослушна
Практикува разбивки на сложни изречения
Тип Достоевски в хайку.
Само и само да разберат и бавните.
Нагаждане към всеки контингент.
Мога да пия и гадно кафе.
Налага се с всеки полет да слизам
По-надолу в класите,
Просто щото горе няма никакви хора.
Да слушам и да правя дуфца-дуфца музика,
Че да си ме слагат на рингтони
Още на ония телефони, дето гърмяха по джобовете.
Като ми го баркат, произвеждам прометазин.
Като свърша, го споделям с бременни.
Да не им се гади.
В прав текст -
Съвсем съзнателно правя всичко
Под и над силите си -
Да сте доволни,
Та да мога и аз
Да се изпразня, мамка му.
Кеш Аут
Тва повръщано зелено лято
Взе акъла на куцо и сакато;
На всяко работоспособно двукрако, дето
Вечер ми пикае по
Стените на блока и цяла София
Мирише ужасно.
Дори на оная отсечка до летището
На голямата мечка? липсват поне три звезди.
Голямата мечка в краката ми
Готви развалени скариди и
Парадира с Мишлен.
Все пак ви ям буамачите и
Драйфам на всяка седемнайста крачка -
Където и да е;
И то мирише така и заради мене,
Ама точно аз никога няма да си призная,
Че съм част от племе,
Дето би си изкарало всеки екскрамент или не,
Даже да се изсере на законите в училище.
Казината са пълни,
Защото така решаваме всеки ден -
Кой-къде да посее нещо вонливо.
Евала за ролетките!
По квартали.
Като в избирателни зали,
Всяка вечер към 01:03
Си чакам своя ред
Да видя утре къде ми се пада да връщам.
Джакпотът всички сме го забравили вече какъв е.
Печелим от факта, че не се налага
Да държим лошото в нас самите.
Кеш аут.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024
