Прогресива Геометрикус (Наталия Недялкова) – Метафизика на ежедневието
Излежаваме доживотната присъда на тялото – този разнопосочен кръстопът. Получаваме déjà vu пред екрана на ежедневието. Думите на Прогресива Геомтрикус разкъсват метафизиката на фалша.
ПЕРСОНАЛНО БЕЗПОСОЧИЕ
Между
бях
ще бъда
де да бях
СЪМ –
един разнопосочен
К
Р
Ъ
С
Т
О
ПЪТ
ТЕ СА ТЕЛЕВИЗОРИ
Те са телевизори,
имат 77 програми,
но дистанционното е изгубено
и не знаят как да превключат
на друг канал.
Вечно транслират едни и същи филми,
случва се да забравят,
че са само приемници
и тогава се оприличават
с фикциите.
Те са презаписани файлове,
съдържанието отдавна не е променяно,
препрочитат самите себе си
и учудени защо вкусът
на претопления обяд
е тъй познат,
посоляват
с високопарното:
déjà vu.
Екранът е разграфен с шорткътове,
не се сещат да кликнат върху иконките,
а се кланят почтително
вместо с мишка
цъкат с език
и не могат да проумеят
защо молбите им
остават без последствие.
АМНИСТИЯ
Макар телата ни да са
раирани дрехи, в които
душите излежават
доЖИВОТната си присъда –
не бързаме
да искаме
предсрочно
освобождаване.
МЕТАФИЗИКА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
«Ground, Light, Heat and Rain»
Фил Джаксън
Толкова много статисти бездушни
фалшиви герои и хора на ужким.
Толкова много ярост и гняв:
театърът блудкав е, хлябът – корав.
Кухи слова, фрази заучени,
пълно беззвездие, тотално беззвучие.
Сенки, присвоили право на глас
във водевила на земната власт.
Намусени облаци, улици свъсени.
Забързани люде, силуети улисани,
не виждащи колко красив е света:
дъжд, светлина, топлина и земя.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023