Иванина Бакалова – Временни убежища
Вечните белези пълзят по уморената ни кожа. Разкриваме се пред любимия, докато потъваме в кал и мрак. Душата се открехва към въпроса за прошката в новите стихове на Иванина Бакалова.
***
Едно тъжно поколение
Гласове в пустиня
Това сме ние
Потънали в тревоги
Утехи краткотрайни
Чаши
Свити цигари
Чужди тела
Временни убежища
На нестихваща тъга
Лягаме си по светло
За да не посрещаме
Истините на нощта
Прибираме се уморени
С размазан грим
С ожулени колене
Но болката е различна
Раните не зарастват
И
Белезите ни са вечни.
Големия град
Лесно е да се изгубиш
В големия град
Макар на всяко кръстовище
Да има светофар
Или пътен знак
Широки са улиците
Не като у дома
Могат да се разминат
Едновременно
И двама и трима
Не затваря в десет града
Във всяко кътче
Се открива
Някоя нова следа
Нощта е пълна
Със сенки
На хора като нас
Търсещи утеха
И подслон
В късния час
Големия град те забравя
Всяка сутрин
Когато часът удари шест
Колкото и пъти
Да пренощуваш там
За него ти си никой
Той за теб – отдушник
Временен спътник
Но никога приятел
Удобен диван
Но никога легло
За него ти си пътник
Той за тебе – гара.
ВЪПРОСИ
Имали ли сме хора
Които да обичаме
И напук ли сме
Ги обичали
Поглеждайки ги в очите
Изпитвали ли сме презрение
Скривали ли сме
Страха от болка
Под купчина изригнал гняв
Обричали ли сме се на мрака
Прегръщайки го в късен час
Прощавали ли сме
Някога наистина
И признавали ли сме
Че ни боли
Разкривали ли сме се
Пред любимия
Оставяйки по пода
На гордостта калните следи
Разбивали ли сме сърце
Защото сме усетили
В шепите си че
Е наше
Подарявали ли сме омраза
В моментите когато ни се плаче
Залоствали ли сме вратата
Към душата си
Когато е крехка
И поглеждали ли сме децата
Които сме били
Попивали ли сме сълзите на
Срама
Потъвайки в детските им очи
***
Лежа на повърхността на водата
Обгърнала небето с поглед
Тялото ми се намира в безтегловност
А аз – в полет
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023