Петър Чухов - Баща от парфюм

Стоим срещу сянката. Ако ѝ кажем, че я обичаме, може да ни удари. Плачем в утробата на домашното насилие и ударите на сърцето на Петър Чухов.

Александър Арнаудов

ПО РЪБА НА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Стоя

срещу сянката си

тя

повтаря движенията ми

това

ме изнервя

всъщност

ме е страх –

ако ѝ кажа

че я обичам

тя може също

да ме удари

***

Смъртта е да имаш

големи уши

малки 

безмълвни приятели

слънце

от залез

баща

от парфюм

точка след всяка

неказана дума

смъртта е да плачеш

в утробата на майка си

и тя

да не чува

***

Някой блъскаше по вратата

на моя сън.

Защо?

В него бях сам.

Не прелюбодействах.

Не осъществявах

непозволени желания.

Не притежавах

неправомерни богатства,

не се радвах на нерегламентирана

свобода.

Бях беден

дори на мечти.

Тогава каква беше причината

да се опитва с взлом да нахълта

в тази тясна килия

на мимолетното ми спокойствие

дългата ръка на закона

или съвестта?

Събудих се.

И разбрах –

това бяха ударите

на сърцето ми,

което неистово искаше

да го пусна

навън.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025