Десислава Цветкова – Хардуер

Гледаме с бинокъл в белите прозорци на бъдещето. Дигитализираме се бавно с хардуера на Десислава Цветкова.

Предестинация

Aз те търся

в белите прозорци

на бъдещето.

надничам

с бинокъл.

Проверих

в складовете на времето.

В енергийния синтез.

По пътищата…

Преминаване през шегата на дявола.

Всяка четириизмерна клетка,

всеки възможен мираж,

всякакви прости числа.

Любовта няма срокове.

Тя всъщност е обемна.

Така че ще продължа,

процесът е важен,

напълно божествено.

Ще се срещнем някой ден

в някаква единица светлина,

в някаква проекция на миналото,

в огледалния свят.

Пространственият континуум ще се огъне 

в точка едно

и ще се намерим отново

с теб

в началото.

Всички пътища ще ни съберат заедно,

в сребърен наклон.

Изкуствено-интелектуално

Дигитализирах се бавно,

пикселите ми се смесиха със зениците.

Косата ми стана лилава,

от ръцете ми излетяха птици.

Антените ми се захванаха за небето,

по бутончетата ми засвири славей.

Изчезна ми лека-полека небцето,

кабелите се изписаха в послание.

А можеше да е коприна или керамика,

или папирус, или семена от Кокаляне. 

Колкото файлове има в хардуера ми,

толкова стихове ще се изтъркалят.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025